На 15 юни в София се проведе стратегическа среща на Коалиция „За да остане природа в България“, организирана от Българска фондация Биоразнообразие в рамките на проект „Заедно за природата“. Събитието събра представители на водещи природозащитни организации, част от Коалицията, сред които е и Асоциация на парковете в България. Представителите на екологичните организации обсъдиха най-важните предизвикателства пред опазването на природата и възможностите за по-ефективни съвместни действия.
Една от основните теми в дискусиите беше нарастващият натиск върху природни територии от инвестиционни предложения за изграждане на вятърни и соларни паркове, включително в близост до и в защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“.
Природозащитните организации потвърдиха позицията си, че развитието на възобновяемата енергия е необходимо за справяне с климатичната криза, но този процес не трябва да се случва за сметка на ценни екосистеми, местообитания и видове.
Като по-устойчиви решения бяха посочени:
- развитието на енергийни общности;
- производството на електроенергия в населените места;
- насърчаването на фотоволтаични системи върху сгради и вече застроени територии;
- насочването на инвестициите към нарушени и антропогенно повлияни терени.
Същевременно участниците изразиха тревога от тенденцията земеделски земи, пасища, ливади и естествени природни територии да бъдат превръщани в индустриални енергийни зони.
Обединени усилия за възстановяване на природата
Важна част от срещата беше посветена на предстоящия Национален план за възстановяване на природата. Организациите от Коалицията обсъдиха възможностите за участие в процеса по идентифициране на приоритетни екосистеми и мерки за тяхното възстановяване.
Сред водещите теми на стратегическата среща беше и качеството на процедурите по екологична оценка (ЕО) и оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).
Представители на организациите споделиха своя практически опит от работа по различни инвестиционни предложения и очертаха редица системни проблеми – недостатъчно качество на част от изготвяните оценки, слаб контрол върху тяхното съдържание и непълно отчитане на реалните въздействия върху природата.
Особено внимание беше отделено на факта, че в България инвеститорите често възлагат и заплащат изготвянето на екологичните оценки – практика, която според участниците създава риск за тяхната независимост.
Като възможен модел за подобрение беше обсъдена практиката в Хърватия, където съществува независим посреднически механизъм между инвеститорите и експертите, извършващи оценките.
Сред другите поставени проблеми бяха ограниченото участие на обществеността в ранните етапи на инвестиционните намерения, кратките срокове за обжалване и недостатъчното разглеждане на кумулативните ефекти от множество проекти в една и съща територия.
Участниците обсъдиха и необходимостта от по-тясно сътрудничество между природозащитните организации, научните институции и местните общности.
Сред набелязаните направления са:
- изграждане на устойчиви партньорства с университети и научни институти;
- привличане на млади хора към природозащитни инициативи;
- развитие на гражданската наука като инструмент за събиране на данни;
- по-активна работа с местни граждански групи.
Организациите подчертаха, че все повече местни общности се превръщат в ключов фактор за защитата на природата в различни части на страната. Затова е необходимо природозащитният сектор да бъде по-присъстващ на терен и да изгражда дългосрочни партньорства с хората, които ежедневно защитават своите места.
В условията на засилващ се натиск върху природните ресурси и необходимост от устойчиви решения, координацията между гражданския сектор, науката и местните общности е ключова за опазването на българското природно наследство.
