Вместо гаранции за опазване на зеленото сърце на София, планът допуска нов натиск върху природните територии и превръща парка в обект на устройствено усвояване
Представители на Асоциация на парковете в България присъстваха на проведеното обществено обсъждане на проекта за Подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина на 17.06.2026 г. Според приридозащитната организация проектът на ПУП не поставя на първо място опазването на Борисовата градина като природна и обществена територия, а създава предпоставки за запазване и развитие на урбанистичен натиск върху парка. Водещият мотив в техните аргументи е, че всеки ПУП за парк трябва да има една основна цел – намаляване на антропогенния натиск, възстановяване на природните функции и гарантиране на обществения достъп.
Вместо това проектът за ПУП поражда опасения, че чрез устройствени режими се запазват възможности за бъдещи намеси, които могат постепенно да променят характера на парка.
Опасност от постепенно превръщане на парка в урбанизирана територия
Еколозите предупреждават, че застрояването на паркове рядко се случва чрез едно голямо решение. Най-често природните територии се губят постепенно – чрез множество отделни обекти, разширяване на съществуващи функции и допускане на нови дейности, които изглеждат малки поотделно, но водят до трайна промяна на средата.
Според критиците на ПУП именно този риск не е достатъчно ограничен.
„Борисовата градина не трябва да бъде разглеждана като сбор от отделни имоти и обекти, а като единна екологична и обществена система. Всеки опит паркът да бъде разделян на отделни зони с различни интереси крие риск от загуба на неговата цялост“, заявиха представители на природозащитната общност.
Липсва достатъчна защита за дърветата и биоразнообразието
По време на обсъждането бяха поставени въпроси относно защитата на вековната растителност, зелената структура и местообитанията на видове, които се срещат в парка.
Според природозащитниците Борисовата градина има значение далеч отвъд рекреационната си функция. Тя е важен елемент от зелената инфраструктура на София, който:
- подобрява качеството на въздуха;
- намалява ефекта на градския топлинен остров;
- съхранява биологично разнообразие;
- осигурява естествена среда в рамките на силно урбанизиран град.
Всяко ново строителство или увеличаване на инфраструктурния натиск може да доведе до необратими щети върху тези функции.
Общественият интерес трябва да бъде над частните интереси
Екологичните организации настояват бъдещето на Борисовата градина да бъде определяно от обществения интерес, а не от възможностите за развитие на отделни територии и обекти.
Според тях ПУП трябва да гарантира:
- забрана за ново застрояване в парка;
- ограничаване на съществуващите строителни намеси;
- възстановяване на нарушени природни зони;
- приоритет на пешеходния достъп и рекреацията;
- защита на дървесната растителност;
- прозрачност при всяко бъдещо управление на територията.
Необходим е план за опазване, а не план за усвояване
Природозащитниците подчертават, че Борисовата градина е уникално градско природно наследство и решенията за нея трябва да се основават на принципа на предпазливостта.
Според тях предложеният ПУП не дава достатъчно ясни гаранции, че паркът ще бъде запазен като зелено пространство за бъдещите поколения.
„София няма нужда от още урбанизирани площи за сметка на парковете си. Борисовата градина не е строителен резерв – тя е обществено богатство, което има нужда от защита“, заявяват представители на екологичните организации.
Природозащитната общност настоява проектът за ПУП да бъде преработен с основен приоритет опазването на природната стойност, обществения достъп и дългосрочното съхраняване на парка.
