Три пърнара край село Калиманци и величествен източен чинар в Долна Градешница са обявени за защитени вековни дървета по предложение на Асоциация на парковете в България.
Четири ценни дървета в област Благоевград вече имат статут на защитени вековни дървета. Те са обявени със Заповед № РД-1029 от 12 ноември 2021 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание на Закона за биологичното разнообразие. В заповедта са включени три пърнара (Quercus coccifera) в землището на село Калиманци, община Сандански, и един източен чинар (Platanus orientalis) в землището на село Долна Градешница, община Кресна.
Три пърнара на възраст до 240 години
Пърнарът (Quercus coccifera) е вечнозелен вид дъб, характерен за по-топлите райони на България. Вековните представители на вида са ценни не само заради своята възраст, но и като част от естествения облик на югозападните български ландшафти.
Трите пърнара край село Калиманци представляват особено ценен природен елемент на района. Най-възрастният от тях е на около 240 години, висок е 6 метра и има обиколка на ствола 1,39 метра. Вторият е на приблизително 220 години, с височина 7,5 метра и обиколка 1,29 метра. Третият пърнар е на около 175 години и е с необичайна форма – състои се от две равностойни стъбла, израснали от общ корен.
270-годишният чинар в село Долна Градешница
Четвъртото защитено дърво е източен чинар, впечатляващ със своите възраст – около 270 години, височина – 21 метра и обиколка на ствола 5,73 метра. Дървото е познато и ценено от местните хора. То се намира в близост до паметна чешма и традиционно е пазено от местната общност. Обявяването му за защитено вековно дърво дава допълнителна гаранция за неговото опазване и същевременно създава възможност природното наследство на района да бъде по-широко познато.
Вековните дървета в България
Вековните дървета са живи свидетели на историята. Те могат да преживеят поколения хора, промени в ландшафта, природни бедствия и други значими събития. С възрастта дърветата придобиват и все по-голяма екологична стойност – старите стъбла, хралупите, мъртвата дървесина и различните микрообитания, които създават, могат да осигуряват условия за множество видове растения, гъби, насекоми, птици и други животни.
Освен биологичната си стойност, вековните дървета имат и силно обществено и културно значение. Те често са свързани с местни истории, традиции и памет и могат да се превърнат в естествени символи на дадено селище или район. Именно затова защитата на едно старо дърво не е само защита на растителен организъм – тя е начин да бъде съхранена част от природното и културното наследство на България.
Обявяването на четирите дървета е резултат от последователната работа на Асоциация на парковете в България за идентифициране и защита на ценни вековни дървета в страната. Ние събираме информация за потенциално ценни дървета, извършваме теренни проверки с експерти, установяваме собствеността на имотите и подготвяме предложения до компетентните институции.
За да останат и за следващите поколения
Със статута си на защитени вековни дървета четирите дървета вече се ползват от специална законова защита. Заповед № РД-1029 забранява тяхното изкореняване, отсичане, кастрене, чупене на клони, нараняване на стъблата и други действия, които могат да доведат до унищожаването или увреждането им.
Тези дървета са преживели столетия. Историята на пърнарите в Калиманци и чинара в Долна Градешница е пример как откриването, документирането и гражданското застъпничество могат да доведат до реална защита на природното наследство.
