Понякога най-големите природозащитни победи не са свързани със създаването на нови защитени територии, а с това вече съществуващите да получат защита, която действително отговаря на тяхната природна стойност. Именно такъв е случаят със защитена местност „Находище на тис в местността Еленска глава“, където по предложение на Асоциация на парковете в България защитената площ беше увеличена повече от 31 пъти – от едва 4 хектара на над 126 хектара.
Разширяването на защитената местност е резултат и от експертна работа на терен, извършена от експерти изпратени от Асоциация на парковете в България. Преди изготвянето на предложението бяха извършени теренни обследвания, при които беше картирана реалната площ на находището и беше установено разпространението на дърветата от обикновен тис (Taxus baccata) е на площ, която е много по-голяма от тази на тогавашните граници на защитената територия. Освен това и категорията Природна забележителност с която е била обявена не отговаряше на предмета на опазване и трябваше да бъде прекатегоризирана.
При провеждането на теренните проучвания бяха документирани и редица други консервационно значими растителни видове и ценни горски местообитания, характерни за добре съхранените широколистни гори на Стара планина. Сред тях са защитени и редки видове като копитник (Asarum europaeum), фривалдскиева микромерия (Micromeria frivaldszkyana), широколистен дремник (Epipactis helleborine), мартигон (Lilium martagon), див чесън (Allium ursinum), жълт чесън (Allium flavum) и езиковиден асплений (Asplenium scolopendrium), както и богато разнообразие от местни дървесни видове – обикновен бук (Fagus sylvatica), няколко вида явори (Acer spp.), дървовиден лешник (Corylus colurna), бяла ела (Abies alba), планински бряст (Ulmus glabra) и други. Събраната теренна информация послужи като научна основа за определяне на новите граници на защитената местност, така че те да обхванат не само отделните дървета от вида, а цялата ценна горска екосистема, която осигурява условия за съществуването и естественото възобновяване на популацията на тиса.
Това е едно от най-мащабните разширения на защитена територия в България през последните години и ярък пример как експертните предложения, основани на теренни проучвания и научни аргументи, могат да доведат до реални резултати за опазването на природата.
Със Заповед № РД-300 от 3 април 2026 г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 45 от 15 май 2026 г., министърът на околната среда и водите приема предложението на Асоциация на парковете в България и извършва две важни промени. На първо място, природната забележителност „Находище на тис в местността Еленска глава“, обявена още през 1987 г., е прекатегоризирана в защитена местност, тъй като тази категория много по-точно съответства на предмета на опазване – ценно естествено находище на обикновен тис (Taxus baccata). Наред с това, най-съществената промяна е многократното разширяване на границите на защитената територия, така че те да обхванат цялата ценна гора, а не само малка част от нея.
В мотивите към заповедта Министерството на околната среда и водите изрично посочва, че разширяването се извършва „с цел опазването на голям брой дървета от вида обикновен тис (Taxus baccata) от различни възрастови категории, включително и голям брой млади растения, намиращи се извън съществуващата защитена територия и свидетелстващи за стабилността на популацията на вида“. Това е особено важно, защото доброто природозащитно управление не означава да се пазят само най-старите дървета, а да се съхрани цялата популация, включително младите растения, които гарантират нейното бъдеще.
Обикновеният тис е едно от най-древните дървета в европейската флора. Той е преживял ледниковите периоди и днес се счита за своеобразен реликт от минали геоложки епохи. Видът расте изключително бавно, достига впечатляваща възраст, често надхвърляща няколкостотин години, а при благоприятни условия може да живее повече от хилядолетие. В България естествените находища на тис са малко на брой и имат изключително висока природозащитна стойност, поради което всяка стъпка към тяхното по-добро опазване има значение далеч извън пределите на конкретната защитена територия.
За Асоциация на парковете в България това е поредният успешен пример, че последователната експертна работа може да доведе до реални резултати, а увеличението на площта от 4 на близо 126 хектара не е просто впечатляваща статистика. То означава по-добра защита на една от най-ценните естествени популации на обикновения тис в България, по-добро съхраняване на богатото биологично разнообразие в района и още една важна стъпка към изграждането на по-представителна и по-ефективна национална мрежа от защитени територии.
Публикацията е създадена по проект: Гражданските организации – в помощ на администрацията при прилагане на политиките за опазване на защитените територии и вековните дървета
