Новият проекто-закон за устройство на територията предлага изменения, които създават предпоставки за узаконяване на незаконна инфраструктура, включително строежи с потенциално сериозно въздействие върху околната среда, без достатъчни гаранции за спазване на екологичното законодателство.
Асоциацията на парковете в България изразява категорично несъгласие с предложенията в проекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), които предвиждат създаването на механизъм за обявяване за търпими на определени категории незаконни строежи. Предложението обхваща широк кръг обекти на техническата инфраструктура – пътища и съоръжения към тях, водопроводи, канализации, електропроводи, пречиствателни станции, хидротехнически съоръжения, язовири, брегоукрепителни и геозащитни строежи, енергийни обекти и други.
На практика се създава възможност незаконни строежи, които все още се изграждат, да бъдат довършени, а вече построени обекти да могат да бъдат използвани. Според мотивите към законопроекта това се налага заради съществуваща техническа инфраструктура, изградена без пълна или с липсваща строителна документация, чийто статут възпрепятства нейната експлоатация, поддръжка и реконструкция.
Според Асоциацията обаче предложената промяна не е достатъчно обоснована и създава сериозни правни, екологични и обществени рискове.
Липсват убедителни мотиви за необходимостта от промяната
Асоциацията поставя под въпрос аргумента, че законодателната промяна е необходима заради множество съществуващи национални и общински инфраструктурни обекти, които не могат да бъдат експлоатирани поради липса на строителни документи. Анализът на публично достъпната информация в регистрите на ДНСК, представен в становището на организацията, не показва съществуването на описания мащабен проблем с незаконни строежи от национално значение, който да налага толкова широко законодателно решение.
Риск от заобикаляне на екологичното законодателство
Един от най-сериозните проблеми в предложението е различният подход към строящите се и вече изградените незаконни обекти. За първите се предвижда представяне на данни за влезли в сила административни актове, изисквани по реда на екологичното и друго специално законодателство. За вече построената инфраструктура обаче не е предвидено аналогично изискване.
Така би се създала възможност за узаконяване и последващо използване на обекти, които са изградени без необходимите екологични оценки и разрешителни. Това поражда риск от легитимиране на строежи, които могат да причиняват замърсяване, да увреждат природни местообитания или да засягат защитени зони от мрежата Натура 2000.
Асоциацията обръща внимание, че подобен подход противоречи на принципа на лоялно сътрудничество, заложен в член 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на задълженията на България по европейското законодателство за оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка и опазване на природните местообитания.
Възможност за узаконяване на конкретни проблемни строежи
Широкият обхват на предложената разпоредба създава предпоставки тя да бъде приложена и към редица вече известни случаи на незаконно строителство в България.
Сред примерите, които Асоциацията на парковете в България визира, са незаконните лифтове в районите на Мальовица и Пампорово, незаконни канализации и зауствания в реки в района на София и Подвитошката яка, инфраструктурата в местността Баба Алино, речни корекции в курортния комплекс Елените и село Баня, Разложко, строежи в района на Алепу и Отманли, незаконни язовири в Русокастро и Младиново, както и фотоволтаични енергийни обекти.
Тези примери показват колко широк може да бъде практическият ефект от подобна законодателна промяна. Вместо да се търси отговорност за нарушенията и да се прилагат действащите механизми за контрол, законът би могъл да създаде възможност за последващото им узаконяване.
Риск от нарушаване на конкуренцията и принципа на законност
Асоциацията обръща внимание и на икономическите последици от предложението. Узаконяването на незаконно изградени обекти би спестило на техните възложители разходите за премахване на строежите и загубата на направените инвестиции. Така те биха получили икономическо предимство пред предприятията, които са изградили необходимата си инфраструктура при спазване на законовите изисквания.
В становището се поставя и въпросът дали предложената мярка не представлява схема за държавна помощ, която подлежи на оценка от Европейската комисия съгласно правилата на Европейския съюз.
Необосновано спиране на производствата срещу незаконно строителство
Друг съществен проблем е предвиденото спиране на висящи административни производства срещу незаконни строежи след подаване на заявление за признаване на търпимост или за разрешаване на довършването им.
Според Асоциацията самото подаване на заявление не доказва, че съответният строеж отговаря на законовите изисквания, нито че е безопасен и допустим. Предвиденият механизъм може да блокира контрола върху незаконното строителство още преди да е извършена проверка по същество, без достатъчно ясни гаранции за възобновяване на производствата при отказ или неизпълнение на условията.
Организацията предлага, ако законодателят прецени, че съществува обективна обществена необходимост от подобна процедура, нейният обхват да бъде ограничен единствено до строежи – публична държавна собственост, или до случаи, при които е индивидуално доказана надделяваща обществена необходимост.
Необходими са ясни гаранции, а не общо узаконяване
Като алтернативен подход се предлага конкретно да бъдат посочени обектите, за които се предвижда узаконяване, включително чрез идентифициране на съответните заповеди за строителство или поземлени имоти. Така би се избегнало създаването на общ механизъм, приложим към неограничен кръг незаконни строежи.
Асоциацията настоява също за прецизиране на други текстове от законопроекта, свързани с изграждането на укрепителни съоръжения, промените в инвестиционните проекти при нови теренни и геоложки обстоятелства и отчуждаването на имоти.
Узаконяването на незаконни строежи не трябва да се превръща в инструмент за заобикаляне на закона. Създаването на подобен общ режим би подкопало доверието на гражданите в правовата държава, би насърчило бъдещи нарушения и би създало сериозни рискове за опазването на природата.
Поради това Асоциацията на парковете в България настоява законопроектът да бъде оттеглен или преработен прецизно така, че да не се създават предпоставки за заобикаляне на закона и предоставяне на неправомерни предимства.
С изпратеното становище от Асоциация на парковете в България може да се запознаете тук: https://parks.bg/wp-content/uploads/2026/11/2026.10.19-stanovishte-zid-na-zut-mrrb-mf-apb-Signed-1.pdf
