Понякога най-ценните природни богатства не се намират високо в планините или в труднодостъпни резервати. Понякога те са останали като малки зелени острови сред обработваемите земи – последните свидетели на пейзажи, които преди векове са покривали огромни части от българските равнини.
Именно такова място е Караджаловската кория край село Караджалово, община Първомай. По предложение на Асоциация на парковете в България, през 2026 г. министърът на околната среда и водите обяви територията за защитена местност, с което едни от най-внушителните вековни летни дъбове (Quercus robur) по поречието на река Марица получиха дългосрочна законова защита. Защитената местност, обявена със заповед номер РД-50 от 19.01.2026 г., е с площ 206,681 декара, като основната ѝ цел е опазването на тази ценна равнинна дъбова гора и нейния естествен облик.
Днес малцина могат да си представят, че в миналото голяма част от Горнотракийската низина е била покрита от обширни дъбови гори. С развитието на земеделието почти всички те постепенно изчезват. Остават само отделни „кории“ – острови от вековни дървета, съхранили частица от естествената природа на равнината. Караджаловската кория е една от тези редки останки. Тук са запазени около двадесет впечатляващи вековни летни дъба, всеки със своя характерна форма, масивен ствол и богато разклонена корона. Освен че са изключително красиви, тези дървета представляват незаменимо местообитание за множество птици, насекоми, прилепи и други животински видове, които зависят именно от старите гори.
Вековните дъбове изпълняват и важни екологични функции. Те задържат влага, подобряват микроклимата, осигуряват хранителна база за дивата фауна и съхраняват генетичния потенциал на местните горски екосистеми. Именно затова тяхното опазване е много повече от съхраняване на отделни красиви дървета – това е опазване на цяла природна система.
Предложението на Асоциация на парковете в България има за цел не само да предотврати евентуалното унищожаване на тези дървета, но и да гарантира, че територията ще бъде управлявана по начин, съобразен с нейното природозащитно значение. Със заповедта за обявяване на защитената местност се забраняват дейности, които могат да увредят естествения характер на района – отсичане и увреждане на дъбовете, промяна предназначението на земята, строителство, добив на подземни богатства, въвеждане на неместни дървесни видове, палене на огън и замърсяване на територията. Тези регулации ще спомогнат корията да бъде съхранена за следващите поколения.
На картата Караджаловската кория изглежда като сравнително малка защитена територия. В екологично отношение обаче подобни места имат огромна стойност. Те функционират като естествени убежища за десетки растителни и животински видове в силно променен селскостопански ландшафт. Освен това служат като своеобразни „генетични банки“, съхранили естествените характеристики на старите дъбови екосистеми.
Тези гори имат и важна културно-историческа стойност. В продължение на векове именно около подобни кории са се развивали българските села, а старите дървета винаги са привличали вниманието на хората и са влизали в бита и културата на българина по един или друг начин. Обявяването на защитена местност „Караджаловска кория“ е част от последователната работа на Асоциация на парковете в България за разширяване на националната система от защитени територии. През последните години организацията разработва и внася десетки предложения за нови защитени местности, природни забележителности и разширяване на съществуващи защитени територии, основани на експертни теренни проучвания и научна оценка на природната им стойност.
В случая с Караджаловската кория резултатът е не просто още една точка върху картата на защитените територии. Това е спасена частица от природната история на Тракия – място, което показва как са изглеждали някога равнинните дъбови гори по поречието на Марица.
