С предложение на Асоциация на парковете в България местността „Конунски дол“ край Кнежа вече е защитена територия с обща площ 233,021 декара. Нова защитена територия ще съхранява ценни находища на редки и защитени растителни видове край Кнежа.
На 17 септември 2026 г. министърът на околната среда и водите издаде заповед за обявяването на новата защитена територия, разположена в землището на град Кнежа, област Плевен. Територията обхваща 233,021 дка пасища, в които се срещат два защитени растителни вида – Кладованов (Унгарски) карамфил (Dianthus kladovanus) и Волжски горицвет (Adonis volgensis).
Малка територия с голямо природозащитно значение
Опазването на „Конунски дол“ е важно не само заради площта на защитената територия, а преди всичко заради природната стойност на находищата, които тя съхранява. Кладовановият карамфил е защитен вид, включен в списъка на защитените растения по Закона за биологичното разнообразие. Волжският горицвет също е защитен вид по българското законодателство.
Кладовановият карамфил (Dianthus kladovanus) е тревисто многогодишно растение с нежни розово-пурпурни цветове, което цъфти сред сухите тревни местообитания. Макар да изглежда непретенциозно, той е ценен природен индикатор за запазени степни местообитания. Кладовановият карамфил (Dianthus kladovanus) е изключително рядко растение, което се среща на малко места в България. Оцеляването му е тясно свързано със запазването на откритите тревни местообитания, затова защитата на места като „Конунски дол“ е особено важна за бъдещето на вида.
Присъствието на тези растения в естествените пасищни местообитания край Кнежа е ценен елемент от биологичното разнообразие на района. Опазването на техните находища на място – в естествената им среда – е от ключово значение за запазването на жизнеспособни популации и на природните местообитания, от които те зависят.
Със заповедта за обявяване на защитената територия се въвеждат ограничения върху дейности, които могат да увредят или унищожат находищата на двата вида. Сред забранените дейности са промяна на предназначението и начина на трайно ползване на земята, строителство и поставяне на преместваеми обекти, пряко или косвено унищожаване на екземпляри от защитените растения, добив на подземни богатства, превръщане на имотите в обработваеми земи, отглеждане на земеделски култури, създаване на трайни насаждения и залесяване. Ограничено е и внасянето на неместни растителни и животински видове.
Тези мерки са насочени към запазването на условията, в които редките растения се срещат естествено, и предотвратяването на промени в земеползването, които биха могли да доведат до унищожаване или влошаване на техните местообитания.
АПБ – инициатор за обявяването на защитената територия
Обявяването на новата защитена територия е резултат и от целенасочената работа на Асоциацията на парковете в България. Именно екипа на АПБ изготви и внесе предложението за обявяване на местността за защитена територия. За нас това е конкретен пример за ролята на гражданските природозащитни организации в откриването на природни ценности, тяхното документиране и предприемането на действия за дългосрочното им опазване.
Опазването на природата не се случва единствено чрез управление на вече съществуващи паркове и защитени територии. То включва и разпознаването на ценни места, които все още нямат достатъчна степен на защита, и предприемането на необходимите стъпки за тяхното съхраняване. С обявяването на защитената територия се създава правна рамка за опазване на находищата на Кладовановия карамфил и Волжския горицвет. Следващата важна стъпка е ефективното прилагане на режима за защита и проследяването на състоянието на видовете и техните местообитания.
Този случай показва колко важно е местните природни ценности да бъдат разпознавани навреме и защитавани преди да бъдат изгубени. Той е и пример за това как съвместните действия на природозащитни организации, институции и местната власт могат да доведат до конкретен резултат – нова защитена територия в полза на природата и бъдещите поколения.
