Местността „Арвалийка“ край плевенското село Къшин е изключително богата на редки растителни и животински видове и именно поради тази причина Асоциация на парковете в България, съвместно със Сдружение за дива природа „Балкани“, WWF България, Българска фондация Биоразнообразие, Фондация „ЕкоОбщност“, Българско дружество по фитоценология и Фондация за околна среда и земеделие, изготви и внесе предложение за обявяването ѝ за защитена местност. Със заповед номер РД-837 от 26.09.2024 „Арвалийка“ бе официално обявена за защитена местност.
Освен за опазване на биологичното разнообразие, съхраняването на подобни територии е важно и за поддържането на екологичната свързаност между отделните природни местообитания. За част от животинските видове такива територии изпълняват и ролята на естествени миграционни коридори, осигуряват възможност за разселване на индивиди и свързаност на популациите. Поради това съвременната природозащита все по-често поставя акцент не само върху опазването на отделни ценни обекти, а върху съхраняването на цели функциониращи екосистеми и връзките между тях.
Дунавската равнина е регион, в който през последните десетилетия естествените местообитания са силно фрагментирани вследствие на интензивното земеделие и промяната в земеползването, а в същото време след началото на прехода в нея са били обявени сравнително малко нови защитени територии. Поради това новообявената защитена местност е особено ценна за региона, а всяка запазена територия с висока природна стойност има ключово значение за опазването на биологичното разнообразие в България.
Местността „Арвалийка“ представлява естествено продължение на каньона на река Чернелка – едно от най-добре запазените карстови дефилета в Дунавската равнина. В продължение на хилядолетия водите на реката са оформили характерен варовиков релеф със скални венци, отвесни склонове, сухи тревни съобщества и малки горски масиви, които създават необичайно разнообразие от местообитания за Северна България. Именно това природно богатство превръща района в своеобразен биологичен мост между равнинните земеделски територии и по-дивите части на каньона на Чернелка.
За ботаниците особено впечатление правят защитените елвезиево кокиче (Galanthus elwesii) и красивата орхидея пърчовка (Himantoglossum caprinum), включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие. Тези растения са характерни за добре съхранени полуестествени местообитания и са чувствителни към промени в начина на стопанисване. Не по-малко впечатляващо е разнообразието на влечугите. „Арвалийка“ е едно от малкото места в Северна България, където се срещат едновременно шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрената костенурка (Testudo graeca) – двата вида сухоземни костенурки, защитени както от българското, така и от европейското законодателство. Особено ценна е и установената през 2023 г. популация на пъстрия смок (Elaphe sauromates) – една от най-редките змии в България, чието разпространение в Северна България е силно ограничено. Освен нея в района се срещат още смок-мишкар (Zamenis longissimus), смок-стрелец (Dolichophis caspius), късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), кримски гущер (Podarcis tauricus), ивичест гущер (Lacerta trilineata), слепок (Anguis fragilis) и пепелянка (Vipera ammodytes). Местността има изключително значение и за птиците. Разнообразният релеф и богатата хранителна база я превръщат в предпочитана ловна територия за редица дневни грабливи птици, гнездящи в каньона на река Чернелка и околните скални комплекси. Тук редовно се наблюдават орел змияр (Circaetus gallicus), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), голям ястреб (Accipiter gentilis), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), както и множество други защитени видове, сред които папуняк (Upupa epops), пчелояд (Merops apiaster), черногушо ливадарче (Saxicola rubicola), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana) и горска чучулига (Lullula arborea). По отношение на бозайниците пасищата край село Къшин представляват подходящо местообитание за европейския лалугер (Spermophilus citellus), вид с ключово значение за хранителната верига на редица грабливи птици. Установено е присъствието и на европейската дива котка (Felis sylvestris), както и на невестулката (Mustela nivalis). Районът се използва и от сърни, благородни елени, диви свине и други едри бозайници, което показва високата степен на естественост на екосистемата.
Особено ценна характеристика на местността е, че на сравнително малка площ се срещат едновременно сухолюбиви тревни местообитания, храстови съобщества, широколистни гори и малки влажни участъци. Именно тази мозаечност е причината „Арвалийка“ да поддържа толкова високо биоразнообразие. Едни използват откритите пасища за хранене, други намират убежище в горските масиви, а трети разчитат на скалните откоси или на крайречната растителност за размножаване. Съхраняването на тази природна мозайка е една от най-важните предпоставки за устойчивото съществуване на характерните за района популации.
Предложението за обявяване на защитената местност не се основава единствено на присъствието на отделни редки видове. То стъпва върху разбирането, че истинската природна стойност на „Арвалийка“ се крие в запазването на целия природен комплекс – взаимовръзките между местообитанията, растителните съобщества и животинските популации, които в продължение на векове са се развивали като една цялостна екосистема.
Допълнителна природозащитна стойност придават вековните дървета, включени в границите на предложената защитена местност. В местността се намира група от защитени космати дъбове (Quercus pubescens), обявени още през 1976 г., около които вече се наблюдава успешно естествено възобновяване. Това създава предпоставки за възстановяване на разновъзрастова дъбова гора – процес, който е все по-рядък в Дунавската равнина. В границите на предложението попадат и местата, където в миналото са били защитени вековни диви круши – ценен елемент от традиционния ландшафт на Северна България.
Предложението за обявяване на защитена местност „Арвалийка“ показва колко успешни могат да бъдат усилията, когато няколко природозащитни организации обединят своя научен и експертен потенциал, като особена заслуга имат проучванията направени от фитоценолога преподавател в Софийски Университет – Проф. д-р Росен Цонев. За Асоциация на парковете в България участието в това съвместно предложение е още едно доказателство, че устойчивото опазване на природата се основава на научни данни, теренни проучвания и партньорство между организациите, работещи за съхраняването на българското природно наследство. „Арвалийка“ е чудесен пример как съвместните усилия могат да поставят под защита територии с изключителна природна стойност и да гарантират, че тяхното богатство ще бъде съхранено за бъдещите поколения.
Предложението за обявяване на защитена местност „Арвалийка“ е показателно и за още нещо – колко важни са партньорствата между научната общност и природозащитните организации. Обединяването на експертизата на няколко водещи организации и учени позволява събирането на значително по-пълна информация за растителния и животинския свят, прецизното определяне на границите на защитената територия и изготвянето на аргументирани предложения, основани на теренни проучвания, които са в основата на успешното опазване на природното наследство в системата от защитени територии.
