Днес, 20.07.2017 г., от Асоциация на парковете в България изпратихме становище до Парламентарната комисия по правосъдие във връзка с публикувания проект за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс. Тук можете да се запознаете в детайли с него.

До Парламентарната комисия по правосъдие
kpv1@parliament.bg

Становище от Асоциация на парковете в България относно законопроект 754-01-16 за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс

Уважаеми Госпожи и Господа народни представители,

С настоящото становище желаем да изразим своята позиция срещу следните положения от разпоредбите на ЗИД за АПК:

1. Увеличаване на административните такси.
Посоченото увеличаване на административните такси между 9 и 45 пъти на първа инстанция е непропорционално спрямо икономическата ситуация и доходи в България и ще доведе до ограничаване на достъпа до правосъдие, което е посочено и в мотивите на законопроекта. Желаем да посочим, че в държавите на целия Европейски съюз протича точно обратния процес – високите такси се намаляват или изцяло премахват. Например във Франция таксата от 35 евро на първа инстанция бе премахната и сега гражданите, организациите и фирмите имат достъп до правосъдие, без да заплащат такси. Без съдебни такси се ползват и гражданите на Швеция и Люксембург. Нима смятате, че сте създали условия за бизнес и просперитет на гражданите по-добър от тези в Швеция, Люксембург или Франция, че да настоявате за увеличаване на таксите?

2. Създаване на пропорционална такса в касационното административно производство.
От всички страни на ЕС само в Германия и Италия има въведени пропорционални такси. (http://ec.europa.eu/environment/aarhus/study_access.htm) Във всички останали държави таксите са равни, минимални или направо липсват. Твърдението от мотивите на законопроекта как в Испания имало въведени пропорционални такси за административните спорове се различава от истината – те са равни и съобразени с доходите на гражданите (https://www.boe.es/buscar/act.php?id=BOE-A-2012-14301&b=9&tn=1&p=20170527#a7).
Това предложение противоречи на разпоредбите на Орхуска Конвенция и по-специално на чл. 9 “4. В допълнение и без ущърб на предвиденото в параграф 1 по-горе, процедурите, споменати в параграфи 1, 2 и 3, предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита и са справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи.“
Предложените изменения противоречат и на Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ), и в частност с правото на справедлив съдебен процес (чл. 6). В редица свои решения Европейския съд за правата на човека се е произнасял относно несъвместимостта на такси за съдебно обжалване с правото на достъп до правосъдие и справедлив процес. Във Weissman и други с/у Румъния, no 63945/00, 2006, съдът преценява, че въведената такса, определена като процент от материалния интерес по делото, противоречи на чл. 6 ЕКЗПЧ. Съдът подчертава, че ограничаването на достъпа до съд е съвместимо с ЕКЗПЧ, само когато преследва легитимна цел и ако има разумна степен на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. Съдът допълва, че „размерът на таксите, оценен с оглед на особените обстоятелства на дадения случай, включително способността на жалбоподателя да ги плати и фазата на производството, на която е наложено това ограничение, са фактори, които са съществени за определянето дали дадено лице е имало или не право на достъп до съд, или поради размера на дължимите такси, самата същност на правото на достъп до съд е била нарушена“. В делото Kreuz срещу Полша, (28249/95) съдът намира, че такса, която се равнява на средната годишна заплата за страната, е значителна за обикновения жалбоподател и нарушава ЕКЗЧП. Размерът на предвидената в ЗИД такса е до 9,000 лева, което се равнява на близо 20 минимални работни заплати и близо девет средни работни заплати за страната.
Изложените в мотивите към ЗИД цели да се предотврати „злоупотреба с правото на жалба“ и „многократното сезиране на един и същи решен по силата на присъдено нещо въпрос“ не отговарят на тези изисквания и следователно не съответстват на международните стандарти за достъп до съдебна защита.
Мотив за предложенията е „злоупотреба с правото на жалба“. Липсват всякакви данни, които да доказват твърдението за злоупотре