Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и Асоциация на парковете в България организирахме обучение на тема „Природосъобразен туризъм и управление на защитените територии в Западна Стара планина“. Събитието се състоя на 27.03.2026 г. (петък) в Младежки дом, гр. Белоградчик, а целта му беше да подкрепи развитието на природосъобразен туризъм като средство за опазване и устойчиво ползване на природното богатство в района.
Първата лекция от програмата беше посветена на природния потенциал на Западна Стара планина за природосъобразен поминък. Петко Цветков от СДП БАЛКАНИ и Симеон Арангелов от АПБ представиха пред участниците предимствата на Западна Стара планина като една от перлите на Европейския Зелен пояс, най-забележителния карстов регион в България, район, в който живеят една трета от европейските гнездящи птици и две трети от всички видове бозайници, срещащи се в България. Западна Стара планина е орнитологично важно място, важно място за растения и основно място за пеперуди. Всичко това дава значителни възможности за развитието на природосъобразен туризъм, но за да се случи това трябва да бъдат преодолени и някои предизвикателства. А именно трудностите с управлението на съществуващите защитени територии в региона (ЗТ). Необходимо е и обявяването на нови защитени територии с активното включване на местни и регионални заинтересовани страни, подчертаха експертите.
Отново свързана с потенциала за развитие на природосъобразен туризъм, но този път конкретно в района на Белоградчик беше и презентацията на местния туристически гид и експерт Тихомир Алексиев от RockyTour. Той предостави ценна информация за защитените територии в района и маркираните екопътеки и туристически маршрути.
Устойчивите дестинации пък бяха тема на лекцията на Светослав Велков от „Травентурия“. Той определи конкурентоспособността на една туристическа дестинация като „нейната способност да използва ефективно своите природни, културни, човешки, създадени от човека и капиталови ресурси, за да разработва и предоставя качествени, иновативни, етични и атрактивни туристически продукти и услуги.“ Светослав Велков показа добри практики от България и Румъния като отбеляза, че „докато в Румъния устойчивостта се налага през национална мрежа, в България виждаме силата на местната инициатива – като примерите в Сакар, Трън и Деветашкото плато.“.
За силата на местната инициатива стана дума и в презентацията на Ивета Малинова от Трънско туристическо дружество. Тя разказа за дружеството от създаването му до днес и дейностите, които то изпълнява. Като създаване на туристически пътеки, маркирането и периодичното им почистване, както и организирането на състезанието Трън Ултра Рън от 2022 година насам.
Оля Генова от дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан“ сподели опита на Парка в подпомагане на развитието на природосъобразен туризъм, като не пропусна да спомене и още един важен фактор за развитието на природосъобразния туризъм. Партньорство с местни и национални институции в съвместни проекти. Подобен пример е проект „Еко дестинация Искърско дефиле“, който обединява усилията на представители от туристическия сектор за развитие на Искърското дефиле като екодестинация с единен облик и визуална идентичност. Той включва създаването на кръгов маршрут Просечен камък, популяризиране на местни къщи за гости, винопроизводители и други; ботанически турове и турове за карст, биоразнообразие и други дейности.
С успешни примери за местни туристически продукти в обучението се включи и Елеонора Йосифова от БААТ. „Северозападът печели най-много, когато продава свързани маршрути и местни продукти и услуги, а не само отделни забележителности. Това е най-краткият път от природен ресурс към устойчив туристически продукт и зелени работни места.“, беше заключението на нейната изключително интересна презентация.
Вдъхновяващите разкази и полезните съвети на специалистите предизвикаха дискусии и въпроси сред участниците в обучението – представители на ДГС „Белоградчик“, местни предприемачи от туристическия сектор и граждани. Те изказаха подкрепа за създаването на цялостна концепция за природосъобразен туризъм в дестинация Западна Стара планина, но не пропуснаха да споделят и някои от съществуващите пречки пред успешното му развитие. Като лошото управление на отпадъците и необходимостта от изграждане и поддържане на мрежа от туристически маршрути и указателни табели в региона.
Събитието бе част от дейностите по проект „Западна Стара планина – опазване с ангажиране на местните общности“, изпълняван от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и Асоциация на парковете в България, изпълняван по програмата BESTbelt в рамките на международната инициатива Европейски зелен пояс.
Публикацията е създадена по проект: Западна Стара планина – опазване с ангажиране на местните общности
