Асоциацията на парковете в България внесе две становища относно промените в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт, предложени от Министерството на околната среда и водите.
Промените в двете наредби не решават основните проблеми за осигуряване на чиста и качествена питейна вода, както и не гарантират осигуряване на количество питейната вода за всеки български гражданин. Освен това проекто-разпоредбите на двете на наредби противоречат на основни норми, заложени както в българското, така и в европейското законодателство.
По отношение на проекта на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели Асоциацията на парковете в България критикува текстовете, касаещи освобождаването на води от индивидуални и обществени местни водоизточници тъй като МОСВ предлага да се освободят водите от водоизточник на физически лица за водовземане, разположен в имотите, на които са собственици или ползватели. Съществуващото положение покзва, че в 380 населени места без ВиК оператори до 50 жители ползват местни водоизточници и които не са разположени в имотите на ползвателите. А в друга част от населените места в традиционно безводни райони, например като Източни Родопи и Сакар кладенците, които ползват няколко съседни домакинства, са изграждани колективно и най-често са в имоти – собственост на общината.
Друг съществен проблем според Асоциацията е, че съгласно Директива (ЕС) 2020/2184 позволява разпределителните водоснабдителни мрежи да вземат проби за определянето на съответни показатели от зоната на водоснабдяване или при пречиствателните станции. В същото време с текстове на Наредбата се допуска освен в разпределителната мрежа и при пречиствателните станции да се вземат проби и от водоизточника и резервоарите, което е нарушение на Директивата.
Проектът на Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт не отговаря на действителните проблеми в България за осигуряване на количество и качество на питейната вода за всеки български гражданин.
Авторите на проекто-наредбата не са отчели, че по данни на ВИК пред КЕРВ през 2024 г, водните оператори оперират с 8256 основни и резервни водоизточници. За 10 % от населените места липсва информация за водоизточниците, доколкото нямат ВиК оператор. Отново към 2024г има определени 2478 санитарно-охранителни зони на източниците на питейни води по реда на Наредба № 3/2000, която 25 година след приемането ѝ и 15 години след крайния срок не успя да осигури СОЗ за всички източници за питейни води в България.
До момента основна спънка към определянето на СОЗ са няколко фактора, сред които са липсата на финансови ресурси във ВиК операторите. Недостигът на питейна вода с необходимите качества за периода 2020-2025 от повърхностни източници на питейни води, различни от язовири показва, че досегашните режими на СОЗ не осигуряват на населението необходимото качество и количество на питейните води. Предложените допълвания към текстовете на действащата наредба, оформени като нова наредба имат съществени проблеми, като:
- Мерките за защита на водите се гарантират с увеличаване на размерите на първия пояс на СОЗ около водовземни съоръжения от реки и около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточниците на минерални води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт или с по-голямо пречистване, но не и с намаляване границите на пояса.
- Наредбата ограничава учредяването на СОЗ само до процеса на проучването и проектирането на водоснабдителните системи. В България има огромен брой източници, изградени по време на социализма за малките населени места и махали по така наречената “стопанска сметка”, които в момента се ползват, но нямат учредени СОЗ. Наредбата предвижда да не се ползват, което естествено е невъзможно доколкото те са единствен източника на питейна вода за съответните граждани.
- Наредбата предвижда възможността да се учредяват и за напред СОЗ на източници на питейна вода в национални паркове, резервати и поддържани резервати въпреки, че в Закона за защитените територии това е абсолютно забранено.
- Наредбата не разглежда случаите за необходимостта от учредяване на СОЗ на туристически и публични чешми, използвани за питейни цели. Те нямат ползвател, но се използват масово в националните и природни паркове, туристическите маршрути и са единствен източник за питейни води в някои населени места.
С пълния текст на становището по Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели може да се запознаете тук.
А с текста на становището по Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спортна наредбите може да се запознаете тук.
