България изпрати четири номинации за съвременни биосферни паркове (резервати) към Секретариата на Програмата Човекът и биосферата (MAB) на ЮНЕСКО.

Районите на резерватите Червената стена, Сребърна, Узунбуджак и Централен Балкан кандидатстват за запазване на международното признание. Това стана възможно благодарение на желанието и активното участие в процеса по изготвяне на номинациите на общините Карлово, Троян, Асеновград, Силистра, Севлиево, Малко Търново, Антон и Павел баня, местни заинтересовани организации и граждани, РИОСВ – Пловдив, РИОСВ – Русе, РИОСВ – Бургас, Дирекция НП Централен Балкан, МОСВ, ИАГ и усърдната работа на екипите на Асоциация на парковете в България и Българска фондация Биоразнообразие. Кандидатстването за съвременни биосферни паркове е първият етап от превръщането на тези райони в устойчиви модели, в които опазването на природата се съчетава с местното социално-икономическо развитие.

България се включва в програмата Човекът и Биосферата (MAB) на ЮНЕСКО през 1977 г. със 17 биосферни резервата. След създаването на Централния Рилски резерват в неговата територия е включен резерват Маричини езера и така резерватите с международно значение остават 16.

През 1995 г. е приета Севилската стратегия за биосферните резервати, която предвижда биосферните резервати да служат като модели за устойчиво развитие. Съгласно съвременните изисквания на Стратегията всеки биосферен резерват се задължава да има три зони – сърцевинна, която е строго охраняема територия; буферна, която обикновено заобикаля централната зона и служи за провеждането на дейности, включващи природозащитно обучение, рекреация, екотуризъм и преходна зона (за развитие), която може да включва различни селскостопански дейности или управление и устойчиво развитие на ресурсите на територията. При липсата на един от трите елемента обектите от световната мрежа на биосферните резервати биват заличавани като неотговарящи на съвременните изисквания за зониране и функции.

Родните резервати до момента имаха определени само сърцевинна и буферна зона. Като основно изискване за запазване на статута всеки български биосферен резерват, включен в Програмата, е наличието на достатъчна по площ преходна зона с населени места в нея.

Ето затова към 30 септември 2016 г. осем общини – Карлово, Троян, Асеновград, Силистра, Севлиево, Малко Търново, Антон и Павел баня в районите на биосферните резервати – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна определиха зоните си за развитие.

В хода на осъвременяване на биосферните територии с изискванията на Стратегията дирекцията на Национален парк Централен Балкан заедно с общините Карлово, Троян, Севлиево и Павел баня взеха решение 4те биосферни резервата в териториалния обхват на националния парк Централен Балкан – Боатин, Стенето, Джендема и Царичина да бъдат обединени в един общ биосферен парк – Централен Балкан.

Общините Пещера, Брацигово, Батак, Долни Чифлик, Аврен, Чупрене, отказаха официално да определят преходни зони, което ще доведе до заличаване на международния статут на биосферните резервати Камчия, Дупката и Купена. За останалите биосферни резервати се очаква общините да вземат решение за определяне на преходни зони в следващата една година.

За одобрение на отправените номинации на биосферните резервати – Централен Балкан, Узунбуджак, Червената стена и Сребърна се очаква ЮНЕСКО да вземе решение през пролетта на 2017 г.

Номинирането на биосферните резервати се реализира благодарение на финансовата подкрепа на ПУДООС и Проект „За Балкана и Хората“, съфинансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество по Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Logo_BSCP (2)Проектът обединява усилията на десет партньори от България и Швейцария: пет български неправителствени организации (Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА, Асоциацията на парковете в България, Българското дружество за защита на птиците, Българска фондация Биоразнообразие, WWF – Дунавско-Карпатска програма) и четири швейцарски (Pro Natura / Приятели на Земята, REDD, BirdLife Швейцария и Фондация SAVE), както и българското Министерство на земеделието и храните, представено от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Share