На 2.11.2016 година Министърът на земеделието и храните подписа Заповед № РД-49-421, с която обяви за гори във фаза на старост над 109 000 ха. (http://www.nug.bg/docs/lang/1/cat/14/index). Зад тази заповед се крият усилията на голям брой лесовъди през последните девет години. С тази заповед българските лесовъди заявиха, че има с какво България да се гордее сред колегите си от световната лесовъдска и природозащитна общност и има какво те да научат от България. Обявяването на държавните гори във фаза на старост е природозащитното събитие на последните десет години и е най-голямата стъпка, правена от държавата за опазването на природата в Натура 2000 мрежата от самото ѝ създаване насам.
През 2008 г. към Асоциацията на парковете в България се обърна Държавната немска агенция за международно техническо сътрудничество GTZ – офис в България с предложение да изработим РЕЖИМИ ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРИТЕ В НАТУРА 2000 за нуждите на България. Асоциацията покани най-светлите умове на лесовъдската наука от Лесотехническия университет, Института по гората при БАН и НПО, за да ги разработят и представят на възложителя и Изпълнителната агенция по горите в началото на 2009 година. Разработката бе разгледана на експертен съвет, допълнена с опита на колегите от ИАГ и РДГ и приета. През 2010 година режимите бяха приети от Националния съвет за биологично разнообразие (http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Natura%202000/Zakoni_naredbi_guidance/Upravlenie_gori_po_natura_2000.pdf) и през 2011 година станаха част от прилагането на Наредбата за сечите.
Един от основните общи принципи на устойчивото управление на горските местообитания стана обособяването на поне 10 % от територията на местообитанието гори, които са във фаза на старост (Old-growth forests). Старите гори, в които не се извършват сечи, обособени като гори във фаза на старост ще са естествен резервоар за генетичен материал и зона за спокойствие за много видове, чието съществуване е зависещо от горските екосистеми.
Министерство на околната среда и водите от 2013 година започва да вписва изискването за обособяване на гори във фаза на старост във всички преценки за необходимостта от оценки за съвместимост на горско-стопанските планове. В някои планове имаше определени гори във фаза на старост, в други – не и това създаде разнородна практика. Допълнително колегите от WWF проучиха над 150 000 хиляди хектара гори в Западни Родопи, Стара планина и Средна гора за наличието на стари гори. Благодарение на теренните експедиции са установени и картирани 25 000 хектара вековни гори със съвременни научни методи. Предложения за определяне на такива гори бяха направени и в рамките на протичащия процес на горска сертификация в страната, като и от редица неправителствени организации като БДЗП, СДП Балкани, Зелени Балкани и др.
С оглед търсене на общо решение през миналата година ИАГ при МЗХ реши да подготви на национално ниво предложение за обособяване на горите във фаза на старост във всички държавни гори. През август месец бе обявено обществено обсъждане на резултата от този проект – държавата предлага 107 000 ха да бъдат обособени като гори във фаза на старост и очаква през следващия месец коментарите на всички специалисти. В обсъждането се включиха експерти от всички държавни горски предприятия, РДГ и редица неправителствени организации, включително от Асоциацията на парковете в България.
Само за сравнение можем да посочим, че площта на всички резервати в страната, обявени от 1933 г до сега, е 81 575 ха. Обявяването на Горите във фаза на старост в държавните горски територии може да се сравни по значение със защитата на горите в трите ни национални парка Рила ( 53 481ха), Централен Балкан (44 220 ха) и Пирин (19 900 ха).
Обвяването на тези гори ще създаде така необходимата и липсваща до сега система от консервационни зони между малкото ни защитени територии и е стъпка към постигането на благоприятното природозащитно състояние на целевите за опазване в зоните от Натура 2000 видове и природни местообитания.